Още виждам дъха ти

Крачиш разсеяно по пътеката.
Иглолистните дървета са си зелени,
широколистните вече са оранжеви и червени,
облечен съм неподходящо.
Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа,
с теб съм по-умен от обичайното.
Бузите ти са все по-хлътнали,
крачолите ти почват да се ветреят,
понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти -
и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога,
все по-малко имам какво да ти кажа,
а ти се оттегляш.