Френската революция е определяща за историята на Новото време, но нейната фундаментална същност дълго време остава неразбрана.

Революцията не е предвождана от гневни тълпи, а от най-добрите и бляскави умове на разрастващата се буржоазия във Франция. Целта им не е да унищожат, а да изградят по-добра държава. Написват Декларация за правата на човека, която става първообраз на всички последвали декларации по света. Въвеждат система за местно самоуправление, оцеляла до ден днешен. Решени са да създадат напълно нов управленчески модел, основан на справедливост, равенство и върховенство на закона. През първите три години на революцията почти успяват да постигнат целта си.

После идват Робеспиер, терорът и неописуемите зверства...

Иън Дейвидсън представя ясно, безпристрастно и динамично как и защо само за пет години революционерите извървяват пътя от най-възвишеното – от Просвещението, до тирания и терор. Той напомня, че революцията е едновременно вдъхновение, извиращо от най-изтънчените принципи на една нова демокрация, и страховито предупреждение какво може да се случи, когато идеализмът поеме в грешна посока.

Иън Дейвидсън дълги години работи във вестник „Файненшъл таймс“ като кореспондент в Париж и главен колумнист по външни въпроси. Понастоящем живее в Лондон. Автор е на две биографии на Волтер и други книги.