Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. […] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки.

Томи Хутунен, Helsingin Sanomat

Тези, които са чели дебютния роман на Степанова „В памет на паметта“, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ù творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза… Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен сюжет – което прави този роман особено пленителен. Той успява да разбули дълбоки културни котловини, до които класическата документалистика не съумява да се докосне.

Томи Мелендер, Suomen Kuvalehti

„Фокус“ на Мария Степанова слага началото на нова епоха в руската литература.

Ули Хуфен, Westdeutscher Rundfunk

Стегнат и съзерцателен текст, богат на асоциации, с тънки алюзии и литературни препратки, съноподобен и реалистичен едновременно.

Улрих Рюденауер, Der Tagesspiegel

В стилистично отношение тази проза е безупречна. Под прикритието на мрачната му интонация [в този роман] пулсират силни чувства, които хвърлят някои от нас в депресия, други – в [някакъв] алтернативен живот. Фундаменталният въпрос „кой е виновен и какво да се прави“ тук придобива не метафизично, а свръхактуално звучене.

Олга Тимофеева, Новая газета