Фламингите стоят на групи, но всяко отделно е само. Спазват разстояние. Бдителни са. На нас ни се струват грозни. Струват ни се красиви. Изглеждат сякаш горят, но това не е истина. Изглеждат сякаш не могат да бъдат унищожени, но и това не е истина. Оставят впечатлението сякаш изобщо ги няма. но са тук. Стоят сред нас и тежат на мястото си. А после бягат от нас по повърхността на плитките води. И след това политат.

Улрике Алмут Зандиг (род. 1979 г.) е израснала в гр. Риза и живее в Лайпциг. Тя следва теология и индология, и изучава литература в Германския институт по литература в Лайпциг. Последно излезе нейната стихосбирка "Dickicht" (2011 г.), както и книгата с проза "Flamingos" (2010 г.). През 2010 г. авторката получава "Сребърното прасе" на международния литературен фестивал в Кьолн "Lit.Cologne" и наградата "Hotlist" на независимите издатели.

Улрике Алмут Зандиг, известна вече като лирик, успява и с прозата си да уцели един тих и настойчив тон и да отведе читателя в света на литературата. В лириката на стихосбирката Dickicht читателят се среща още веднъж с "езика на търсене и пътуване" (NZZ) - един нов изключителен глас в съвременната немска литература.