Пьотър Чаадаев (1794-1856) е един от най-значимите руски мислители, основоположник на новата философска мисъл в Русия. Създава оригинална религиозна философия на историята и културата на страната в контекста на световната и европейска история. Нейният критически патос разтърсва интелектуалния и политически елит на Русия като „изстрел в нощта“ (Херцен) – единственото отпечатано „философско писмо“ до такава степен скандализира правителството, че по заповед на цар Николай I Чаадаев официално е обявен за луд и в продължение на година е лекуван от умствена недостатъчност. (Смята се, че в Русия това е първият случай на т.нар. „карательная психиатрия“ (наказателна психиатрия).)

Принадлежим към онези..., които сякаш не влизат като съставна част в човешкия род, а съществуват само за да дадат незабравим урок на света.
(Първо писмо)

Има различни начини да обичаш отечеството си... Прекрасна е любовта към отечеството, но има нещо още по-прекрасно – то е любовта към истината. Любовта към отечеството ражда герои, любовта към истината създава мъдреци, благодетели на човечеството. Любовта към родината разделя народите, подхранва националната омраза и от време на време забулва земята в траур; любовта към истината разпространява светлината на знанието, създава духовни наслади, приближава хората до божеството. Не през родината, а през истината преминава пътят към небето.
(Апология на лудия)