„Философски новели“ предлага на читателите истинска духовна наслада от срещата с творчеството на един от най-големите просветители и мислители в историята на човечеството. Книгата включва: „Виденията на Бабук“, „Мемнон, или човешката мъдрост“, „История на пътуванията на Скарментадо“, „Задиг или съдбата. Ориенталска история“, „Микромегас. Философска история“, „Кандид, или оптимизмът“, „Белият и Черният“, „Жано и Колен“, „Човекът с четирийсетте екю“, „Наивника“, „Вавилонската принцеса“, „Белият бик“.

Във „Философски новели“ Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на човека, безсмислието както на крайния песимизъм, така и на крайния оптимизъм. Въпреки широкия спектър от теми вниманието на френския философ е насочено основно към човека, към неговото място и роля в обществото. Волтер е привърженик на идеята, че светът може да бъде променен не с гръмки думи, а с личен, благороден пример. За френският мислител литературата е средство, чрез което идеите му да достигнат до хората. Противник на самодържавието, Волтер пропагандира свободата и търпимостта. Всеки човек има естественото и неотменно право на свобода, собственост, безопасност и равенство. Макар и написани в жанра на художествената литература, творбите на интелектуалеца се отличават със своите рационалност и публицистичност.

♦  ♦  ♦

Франсоа-Мари Аруе (1694-1778) е френски писател, философ, ерудит, станал символ на епохата на Просвещението. Видният интелектуалец е известен с псевдонима си Волтер. Той е изтъкнат мислител, оказал огромно влияние върху европейския интелектуален елит. Стилът му се отличава с елегантност и прецизност, но и с тънка ирония. Заради своите критични произведения многократно е бил затварян в Бастилията. Волтер е известен като Патриарха на Просвещението, а XVIII в., когато живее и твори френският интелектуалец, често е наричан Векът на Волтер.