Всеки, които чете тази книга, до известна степен вече е философ. Почти всички сме, защото имаме някакви ценности, според които живеем живота си (или обичаме да мислим, че го правим, или се чувстваме неудобно, когато не го правим). Повечето от нас предпочитат някак- ва много обща картина за това какъв е светът. Може би мислим, че има бог, които е направил всичко, включително и нас; или, напротив, смятаме, че всичко е въпрос на случаиност и естествен подбор. Може би вярваме, че хората имат безсмъртни, нематериални части, нарече- ни души или духове; или, точно обратното, че ние сме просто сложна подредба на материята, която постепенно се разпада на части след смъртта си. 

Така че повечето от нас, дори тези, които изобщо не мислят за това, имат нещо като отговори на двата основни философски въпроса, а именно: „Какво трябва да правим?“ и „Какво съществува?“. И има и трети основен въпрос, на които отново повечето от нас имат някакъв отговор, тои започва в момента, в които се самоосъзнаем по някои от първите два въпроса, а именно: „Какво можем да знаем или ако не знаем, какво трябва да се направим за да разберем“ - да огледаме внимателно, да помислим, да се консултираме се с оракул, да попитаме учен?

Философията е смятана за предмет, които може да изучаваме, дори и ако сме невежи, да се усъвършенстваме, дори и да сме експерти. Това просто означава да бъдем по-размишляващи по някои от тези въпроси и техните взаимовръзки, да научим вече казаното за тях и защо е казано.