„Философия на предаността“ (1908) е сред най-известните трудове на Джосая Ройс. Предаността, или осъзнатото посвещаване на каузи, отхвърля както егоистичния индивидуализъм, така и слепия обществен конформизъм. Да сме предани на предаността значи най-пълно да въплътим моралния закон, да придадем смисъл на живота и да проявим вечното на практика.

В първото издание на „Философия на предаността“ на български език е включено и есето „Провинциализъм“ (1908), в което Ройс критикува присъщата на модерното общество тенденция към уеднаквяване и търси спасението на моралната личност в просветения провинциален живот.

Джосая Ройс (1855–1916) е един от най-изтъкнатите представители на класическата американска философия редом с Чарлс С. Пърс, Уилям Джеймс и Джон Дюи. Макар и често етикетиран като последовател на Хегел, Ройс всъщност разработва оригинална философска доктрина – тази на абсолютния прагматизъм. Автор на респектиращ обем от книги, есета и лекции в области на познанието като литературна критика, история, етика, логика, метафизика, философия на религията и математика. Все пак за Ройс един от най-важните философски проблеми си остава този за отношението между индивида и общността.