Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто „заскобяване“ се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално незнание.

Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава „несъзнателно“. Именно с такова рационалистко желание Хусерл се впуска в дорационалното. Ала една неусетна инфлексия може да превърне това дорационално в нещо антирационално, а феноменологията - в бастион на ирационализма. От Хусерл до Хайдегер е налице известно наследство, но и изменение. Нашето изложение няма да се опитва да изличи тази двусмисленост, която е вписана в самата история на феноменологичната школа.