Това е една от онези нощи. Специална, ужасна нощ.

Тя седи до леглото на баща си, гледайки как часовникът отмерва последните часове от живота му. Нейните братя и сестри – всички прекършени, с крехки отношения – бяха там през последната седмица, но сега тя е сама.

А той винаги идва точно тогава.

Часовникът тик-така, тъмнината привиква.

Ако изобщо идва.

В „Езикът на умирането“ една жена стои до леглото на умиращия си баща. Докато бди над последните му часове, тя разкрива събитията от изминалата седмица, събрали семейството заедно и си припомня всички предишни седмици, довели до разпадането му.