Даниел Гьоч е роден в Цюрих през 1968 г. и от 2004 г. живее в Берлин. След като завършва право, става писател на свободна практика. Автор е на романи, драми, радиопиеси и многобройни разкази, публикувани в антологии. Отличен е с Почетната награда на кантон Цюрих (1999 г.), Наградата на Хайделбергския панаир на драматургичните текстове (2002 г.), Годишната награда за творчество на кантон Цюрих (2003 г.), Премия на фондация „Про Хелвеция“ (2006 г.), стипендиант на Европейската мрежа от литературни центрове ХАЛМА (Русе, 2008 г.).

Последният роман на Даниел Гьоч излиза на немски език под заглавието „Сърце от пясък“, въпреки намерението на автора той да носи името „Езичници“. Както в повечето му романи и тук се преплитат политическо-философски въпроси с индивидуални дилеми, породени в процеса на глобализацията, при срещата с другостта. „Езичници“ е парабола за израждането на утопиите или за мигащата червена лампичка на фашизма, възраждащ и възпроизвеждащ се от страха, захранващ се от недемократичните системи. Страх витае и в бежанския лагер, намиращ се някъде в Западна Сахара.

Въпреки присъствието на международни наблюдатели и войници на ООН там цари параноидна атмосфера на недоверие, отчаяние, нещастие, мизерия, болести, проституция, контрабанда. В лабиринтите взаимоотношения в лагера потъват политическите, хуманитарните амбиции и не на последно място човечността. Осъзнали своите ежедневни провали, западните наблюдатели се превръщат в езичници – една алегория за банкрута на европейските идеали и ценности.