Книгата „Езерото. Митопоетичен генезис и литературно битие“ е разказ за трудното раждане и изненадващите художествени превъплъщения на един образ с неподозирана съдба. Защо езерото? Нима историята на езерния образ не е тази на пейзажа? След продължително проучване на неговото присъствие в многовековното културно развитие на европейските литератури се оказва, че то има собствена история, различна от тази на художественото усвояване на природата. Оказа се също така, че не се отъждествява и с поетиката на водата. Етимологията на старогръцката, латинската и общославянската дума за езеро рефлектира в античните и библейските текстове, където с нея се означава безводно дълбоко място, ров, гроб или огнена геена. Как тази закодирана смислова енергия ще се прояви в хода на литературната история? Как променящите се естетически и философски нагласи въздействат върху процеса на формиране и еманципация на езерото като художествена структура? Защо когато Ренесансът открива голямата тема за природата, езерото е изтласкано в периферията на художествения интерес и ще остане в маргиналното поле чак до Предромантизма?

Предложената монография е първият опит да се реконструира дългият път, който той изминава от Античността до Романтизма, за да се превърне в основен изразител на една цялостна визия за прелестите и ужасите на духовния универсум, а следователно и на вътрешните пространства на човека. Привлечените литературни произведения са с различен национален адрес, включително и славянски, което отваря перспективи за по-нататъшно проучване на очертаната или на релевантна проблематика както на микронационално, така и на макрокомпаративистично равнище.