Той е водеща фигура във викторианското изкуство, президент на Кралската академия в продължение на почти две десетилетия, които и носят престиж и успехи. Фредерик Лейтън е художник-класик, който създава картини с изискана завършеност, както и отличен портретист. Ранните периоди от живота си младият Фредерик прекарва в Германия и Италия, като за радост семейството му е финансово обезпечено. Дядо му е лекар на руското кралско семейство, а също и баща му, който обаче се оттегля рано, поради влошен слух. Първоначално Фредерик се записва да учи в Берлинското училище по изкуства, като се представя за оп-голям, а на следващата година се мести в Художествената академия във Флоренция. Космополитният му живот оказва благотворно влияние върху творческия стил на художника. През 1855 г. той представя една от най-мащабните си картини – “Процесията на Славната Мадона от Чимабуе по улиците на Флоренция” – на изложба в Кралската академия. Платното е огромно – с височина 2 метра и дължина 5 метра, а майсторството, с което е направено пленява публиката. Купува го кралица Виктория, защото картината се превръща в любима на принц Алберт. Такъв успех Лейтън повече не успява да постигне. Той се мести в Лондон през 1859 г. и става сътрудник на Академията, а няколко години по-късно и академик.

Цял живот художникът остава ерген, като името му се свързва с един от неговите модели – Ада Пулен (или както била известна - Дороти Дене). Художникът и моделът се познавали добре с Бърнърд Шоу, който се говори, че ги е използвал като първообрази на професор Хигинс и Елиза Дуолит в “Пигмалион”.