Сигурно е, че сред любителите на изобразителното изкуство няма ценител, който да не може да назове поне няколко картини на Винсент Уилям ван Гог – нидерландския художник-постимпресионист, чието творчество оказва огромно влияние върху живописта на XX век. За малко повече от десет години той създава повече от 2100 произведения, включително 860 картини с маслени бои. Сред най-разпознаваемите има портрети, автопортрети, пейзажи, натюрморти, картини на маслинови дръвчета, кипариси, пшенични поля, слънчогледи… Критиците по времето на Ван Гог не забелязват творчеството на художника почти до неговото самоубийство, когато е едва на 37 години, прекарани в тревоги, нищета и разстройство на разсъдъка. За някои сигурно може да е изненадващ факта, че известно време Ван Гог е бил проповедник в беден миньорски район в южна Белгия (от 1878 г.). Желанието да бъде полезен на обикновените хора го изпраща в протестантско мисионерско училище, където изкарва 3-месечен курс за проповедник (има и теория, че не успява да завърши курса, защото е изключен поради неугледен външен вид, избухливост и пристъпи на ярост).

Въпреки всичко той започва да работи като проповедник и дори има желание да постъпи в Евангелистко училище. Тогава, обаче, се случва нещо, което променя живота му – той се обръща към управата на миньорското дружество с молба за подобрение на условията на труд. Това не само не облекчава положението на работниците, а води до уволнението на Винсент. За да избяга от сполетялата го депресия, Ван Гог се обръща към живописта (за пореден път) и се замисля за образование в тази посока. С помощта на брат си Тео, той отива в Брюксел и постъпва в Кралската Академия за изящни изкуства (1880 г.). Това обаче продължава само година, след което Винсент напуска и се връща при родителите си, смятайки, че да бъдеш художник изобщо не налага наличието на талант, а просто отлична техника и много труд. Затова той продължава да работи самостоятелно. След като преживява една нещастна любов и е насърчен от всичките си роднини да напусне дома на родителите си, Ван Гог заминава за Хага, където започва да взима уроци от последовател на хагската школа на Антон Мауве. Работи много, като започва да изработва собствен стил, да използва интересни цветове, да смесва на пръв поглед несъвместими техники – креда, перо, сепия, акварел. Именно в Хага Ван Гог се опитва да създаде семейство, като взима при себе си бременната проститутка Христин, която става и негов модел. Съвсем скоро, обаче, се оказва, че характера на неговата съпруга е тежък и семейния живот се превръща в ад. Не след дълго двойката се разделя. Винсент не може да остане повече в Хага и заминава за провинцията, където се потапя напълно в живописта.

Тематиката на ранните му картини, обаче, са по-скоро отнесени към реализма – във фокуса им са бита и труда на обикновените хора, но не и като техника. Оказва се, че липсата на художествено образование пречи на Ван Гог да изобразява човешки фигури. Това се превръща и в една от отличителните черти на неговия стил – тълкуването на човешките фигури, лишени от плавност и съразмерност, са като неотменна част от природата. Кредо на художника стават собствените му думи: Когато рисуваш дърво, тълкувай го като фигура. Скоро след това идва парижкия период на художника – плодотворен и богат на събития. Именно в Париж той отново учи в една от най-престижните европейски художествени школи на Фернан Кармона. Там той преминава през импресионизма, японската гравюра и се запознава с творчеството на Пол Гоген. В този период палитрата му става светла, изчезват землистите оттенъци, появява се ясно синьото, златисто-жълтото, червените тонове. Благодарение на връзките на брат си Тео, Ван Гог се запознава с едни от големите имена в изобразителното изкуство по онова време – Анри де Тулуз-Лотрек, Писаро, Дега, Гоген. Именно тези познанства оказват голямо влияние върху творчеството на художника. През парижкия си период Винсент прави около 230 картини – пейзажи, натюрморти, автопортрети. Именно тогава ролята на човека в творбите му се променя – почти изчезва или е стафаж (допълнение, декорация). Въпреки огромния скок в творбите на Винсент, публиката остава сляпа за тях. Той отива в Арл. Там неговият стил разцъфтява – той бяга от изобразяването на това, което е пред очите му, като цветовете са по-скоро начин да изрази себе си, а не да предаде реалистично пейзажа. Там той се отдръпва от импресионизма. Всичко в неговите картини проговаря – динамиката на цветовете и мазките предават одухотвореността не само на природата и хората, но и на неодушевените предмети. През 1888 година в Арл пристига Пол Гоген, с когото творческите спорове достигат до непреодолим конфликт и опит за убийство, при който Гоген едва остава жив. Именно в тази нощ Винсент отрязва и ухото си, в пристъп на безумие, разкаяние и отчасти от честата употреба на абсент. Следва престой в психиатрия, където художника е настанен в отделение с опасно буйстващи пациенти.

В период на ремисия той отправя молба да бъде пускан да работи в ателието си, но жителите на Арл искат той да бъде изолиран от жителите на града. В последствие Ван Гог е преместен в клиника за душевноболни, където повече от година работи над нови творби. През този период той създава повече от 150 картини и около 100 рисунки и акварели, като преобладават натюрморти и пейзажи. През 1890 година, само седмица преди трагичната си смърт, Ван Гог рисува своето знаменито платно „Пшеничното поле с враните“. Има разпространено грешно мнение, че приживе Винсент продава само една своя картина – „Червените лозя“. Всъщност тя е първата, която е продадена за значителна сума на изложба през 1889 г. (за 400 франка). Съществуват запазени документи за продадени 14 творби на художника, като най-ранната е от 1882 г. След първата изложба в края на 80-те години на XIX в. славата на Ван Гог расте - сред неговите колеги, изкуствоведи и колекционери. След смъртта му мемориални изложби са организирани в Брюксел, Париж, Хага и Антверпен. В началото на следващия век се състоят ретроспективи в Париж, Амстердам и значими, много големи изложби в Кьолн, Ню Йорк и Берлин.

Към средата на XX век Винсент ван Гог е един от най-великите и най-разпознаваемите художници в историята на изобразителното изкуство.