Издателство „Изток-Запад“ представя, в поредицата Колекция „Върхове“, един от великите рационалисти на 17. век  – видният нидерландски философ Барух Спиноза. Смятат го за основател на съвременния библейски критицизъм. Делото на живота му, неговият магнум опус е трудът „Етика“, който е публикуван едва след смъртта му.

Спиноза вярва че тялото и разумът са една цялост. Според него всичко съществуващо във Вселената е една Реалност (субстанция) и цялата действителност се подчинява на една поредица от закони. Той разглежда Бог и Природата като две имена на тази реалност.  Именно В „Етика“ Спиноза обяснява по-цялостно идеята си за отъждествяването на Бог с природата. Пак там, той представя и развива още две свои фундаментални концепции: атрибут –  това, което ума възприема като съставляващ същността на субстанцията и mode – измененията на субстанцията или това, което съществува във и е схванато чрез нещо друго, различно от себе си.

♦  ♦  ♦

Бенедикт де Спиноза е виден нидерландски философ. Роден е на 24 ноември 1632 г. в Амстердам. Потомък е на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция. Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда. Заради възгледите, които прокламира на 24 години е призован пред равинския съд, който го отлъчва от синагогата и от общността, в която израсъл. Отказва се от наследството и изкарва прехраната си с шлифоване на лещи. Първата публикация на Спиноза е неговото геометрично обяснение на Декарт. Сред най-известните му трудове са „Етика“, „Трактат за усъвършенстване на интелекта“ и „Теолого-политически трактат“. Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбниц той е един от великите рационалисти във философията на 17 век. Умира от туберкулоза в квартирата си в Хага. Той е погребан в двора на църквата Нюве Керк в Хага. Надгробната му плоча е надписана на нидерландски и иврит.