Има такива поетични книги – генератори на литературност, които са трудно откриваеми, защото обитават приземния етаж на жанровата чувствителност. След „Посичане на ореха“ (1987) и „Немам думи, истина ви казвам“ (2015), в „Ексхумация на слънцето” Юрий Лучев продължава да ни убеждава, че поезията е органика и не търпи битовите жестикулации на убогата ни действителност, а е преди всичко интелектуално предизвикателство срещу човешките преселения, забравения произход, себеподсещане, че „даденостите” не са от днес и от вчера. „Ексхумация на слънцето” предлага прекрасна поезия, изтощителна до краен предел, в която всеки може да открие ускореното движение на интелектуални идеи, способни да произвеждат култура, познание с универсален пластичен език, глобални образи и смисли, изпреварващи дребнотемието на битово-историческото време - лишено от смисъл, но непрестанно намиращо основание в самото себе си. Поезията на Юрий Лучев не е интелектуална самоотбрана, а драматично личностно препрочитане на предупреждението от последната глава на Апокалипсиса: и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота...

Ангел Дюлгеров‌