Есетата са четени по радио „Дойче веле” в периода 1971-1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път.

С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и притъпява болката, която те носят. Ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало.

Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и мрачна реалност. Толкова повече, че картината не се е изменила, тя съществува и до ден-днешен, колкото и провокационно абсурдна да изглежда на всеки здравомислещ човек.

Мнозина не могат да си представят атмосферата на жестока безнадеждност, която смачква човешкото ви самочувствие и за кой ли път ви повтаря, че вие сте нищо. Вие не сте човек, вие не сте българин, вие не сте добър гражданин, добър работник или баща, вие сте парцал, който могат да подритват както си искат.

Георги Марков