Романът „Епос за водата“ е митологически пътеводител до потопа и след него. В основата на творбата стои водата - като условие на живот, мъглата - като заблуда, потопът - като последица, а сълзата се превръща в твърдо тяло, за да остане свидетел на покаянието.

Книгата представлява метафора за водата, като символ на опрощението, но също така и като сатира ма модерното общество, която потопява старото и така дава възможността модерния стил на живот. За да съхрани символиката, Халилович започва повествованието на своя символичен Адам от неговия първи грях, минава през потомците, за да завърши с наказанието под формата на потоп.

Потопяването на селото в края на романа имитира библейския потоп и в романа се представя като наказание от страна на държавата (твореца) над греха на хората. Водата протича през романа като елемент, който по същество е свързан с човешкото съществуване. От реката, която дава живот, през мъглата - до потопа, водата представлява началото и краят на разказа.

♦  ♦  ♦

Енес Халилович (роден 1977 в гр. Нови Пазар, Сърбия) е белетрист, поет и драматург. Основател е на новинарска агенция и литературно списание. Творбите му са превеждани на повече от десет езика, а в Берлин е играна и една негова пиеса. Носител е на престижните литературни награди „Джура Якшич“, „Бранко Милкович“, „Меша Селимович“ и други.