Поезията на Петър Канев се стреми да бъде „свръх-реалистична“, т.е., да напусне конвенциите на онова, което сме приели, че е реалността, да ни сблъска с реалното отвъд нормата за реално. Постигнатата със средствата на материалността поетичност прави книгата „Енигми“ музикална и дори песенна. Ала това не е музикалността на традиционната римувана поезия, а на осъзналия своята изначална немузикалност език – една музикалност, която се опира не на търсените съзвучия, а на насищането на изказа с неочаквани фрази, с интонационни и смислови обрати.

Морис Фадел

Петър Канев завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1999 година; доктор е по философия на религията и изследовател при БАН; дългогодишен преподавател е в различни висши училища. Съосновател е на Литературно-философски клуб „Идиот“, Сдружение „Щастливеца“, Образователна мрежа „Място за бъдеще“. Участва в литературните групи Новa асоциална поезия и (Не)Форматът. В научната сфера е автор на книгите „Двете Европи“ (2015) и „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“ (2025).