Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим „извън кутията“, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на „басня“ означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа.

Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и басни.

Емил Йотовски е български сценарист, писател и журналист. Отскоро се занимава и с драматургия. Учил е медицина и психиатрия, но не практикува. Автор е на няколко книги, сред които „Жестоко”, „Нарочни приказки“ (в две части), „4 комедии“. В тях той залага на кратката форма и комуникативността.