"Емигрантите" разказва историите на четирима напуснали Германия мъже, които в края на живота си рухват под бремето на носталгията по изгубената културна родина, на травматичните спомени и чувството за непринадлежност към новия свят. Следвайки стъпките им сред руини и раздробени пейзажи, авторът очертава маршрутите на изгнание, които водят от Литва до Лондон, от Мюнхен до Манчестър, от южногерманските провинции до Швейцария, Франция, Ню Йорк, Истанбул и Йерусалим.

Едно всъщност лично пътуване във времето и пространството, което събира историята на Европа, деликатно вгражда темата за Холокоста, откроява местата на паметта, проследявайки тайнствените ѝ ритуали. Зебалд смесва елементи от пътеписа, биографията, мемоара и така създава свой неподражаем жанр, плътна поетична проза, блуждаеща между документалното и фикционалното, тайнствено усукана, но безпощадно ясна в мощните си прозрения за съвременния свят.

"Истински шедьовър... Не познавам друга книга, от която може да се научи повече за това колко сложна е била съдбата на европееца в края на европейската цивилизация."

Сюзан Зонтаг

"Този германец, живял в Англия повече от трийсет години, е един от най-мистериозно възвишените съвременни европейски писатели."

Джеймс Ууд

♦ ♦ ♦

В. Г. Зебалд (1944-2001) е германски поет, есеист и писател, една от най-представителните фигури в съвременната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се установява във Великобритания, където след успешна научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия. Носител е на множество литературни отличия, сред които Берлинската литературна награда, наградите "Хайнрих Бьол" и "Хайнрих Хайне", Националната награда на критиците (NBCC). Сред най-превежданите му белетристични творби са "Световъртеж" (1990), "Емигрантите" (1992), "Пръстените на Сатурн" (1995) и "Аустерлиц" (2001).