Ема Павлова е лекарка – психиатър. Около нея гравитират сложните човешки съдби на фамилията ѝ: репресии, злополуки, отдаване на порочно съществуване и политически борби между най-близки.

„Ема“ е типична семейна сага или поне би трябвало да бъде типична, ако под това разбираме реалистична картина, която обхваща живота на една фамилия – спирайки са на живота на всеки съставляващ я и обикновено в тази фамилия се отразява живота на бурната епоха. Фамилията е умален модел на обществото изобщо, в една тоталитарна България.

В „Ема“ личната трагедия на отделните персонажи не е подчертана толкова дълбоко, че да наранява, да въздейства върху чувствата ни така, че да страдаме със съответния образ... Напротив, тя е за да осъзнаем света, в който е живял, по начин, по който по-простичко да го разберем. Този свят, в който животът е пълен с изпитания... Това е семейството ни от онова време. Типичното семейство. Българското.