Разказвам истории с думи и картини – ето с какво се занимавам.
Дейвид Маккий

Аз съм Елмър. И съм много развълнуван. Заедно с моите приятели очаквам с нетъпрение гостуването на Дядо Червенушко. 

Трябва да украсим дърво и да изберем подаръци, които Дядо Червенушко ще раздеде на всички, които имат нужда.

А тази година аз съм приготвил нещо специално за всички, ако успеят да се набиват на очи.

Не се наемам да кажа кое ще ви достави по-голямо удоволствие в тази книга – непредвидимия сюжет или шантавите рисунки... 
EVENING STANDARD

В тази коледна приказка ярките, открояващи се илюстрации и забавната история са в отлично съчетание за най-малките читатели. 
DAILY MAIL

♦  ♦  ♦

Разговор на Дейв Чант с Дейвид Маккий

Въпросът ми за произхода на Елмър накара Дейвид да си спомни първоначалната версия, публикувана през 1968 г. от Добсън Букс (с 48 страници, докато сегашната версия е с 32). „Имаше нещо като предговор, не започваше със самата история. Първата версия беше доста по-живописна, по-разхвърляна; разработката отдаваше много по-малко внимание на цветовете в съответните квадрати. После изцяло я прерисувах с друга техника, а текстът пренаписах. Изданието на Андерсън Прес е различна версия, но все пак историята е същата.“

Феноменалният успех на Елмър с простичкото, но въздействащо послание да уважаваме различните, придоби световно гражданство. В момента се работи по двадесет и втората история за Елмър; ще следват и още. Ала за Дейвид нито едно от заглавията не е по-важно от другите. Щом приключи с един ръкопис, веднага се захваща със следващия. Признава, че отношението му към Елмър може да се е попроменило с годините.

„Фактът, че Елмър се приема добре и хората го харесват, определено ми доставя голямо удоволствие, но това чисто и просто е нещо, което правя – правя го колкото мога по-добре. Изобщо нямам представа на какво се дължи непреходното обаяние на Елмър. Разказвам историите, все едно че живея с него. Той ми разказва за някое от своите приключения – и понеже е доста по-голям от мен, ме принуждава да напиша книгата!“

Дейвид избягва да посещава много събития, посветени на Елмър. „С възрастта човек става все по-зает. Има много повече задължения и е все по-трудно да отделя време за работа.“ Не е възприел новите технологии, все още пише с писалка писма на хартия и не използва имейл и интернет.

Книгите на Дейвид са му спечелили твърдо място в националния списък с книги за четене – в него Дейвид е ненадминат, тъй като е носител на значимо послание. Дейвид обича заглавия, които провокират въпроси и отговори – „такива, които да предоставят на възрастните и особено на учителите добри теми за разговор“. Счита, че голяма част от книгите му са предназначени както за децата, така и за възрастните. „Хората забравят, че книгата с картинки се споделя между възрастния човек и детето."

Преводът на поредицата за Елмър е дело на Манол Пейков.