Книгатаизследва художествените механизми на Елин-Пелиновото повествование, което в критическото мислене обикновено се определя с думи като „простота”, „неподправеност” и пр. Тази простота обаче е сложна и зад нея стоят отчетливи конструктивни принципи като уравновесяване на противоположностите, вълнообразно разгъване на разказвачески техники, повторение, отместващо старото към нещо ново и пр. Книгата е предназначена за литературоведи и студенти-филолози, но също така е напълно достъпна за ученици, представяйки допълнително критическо четиво, приобщавайки читателите към Елин-Пелиновата лаборатория за създаване на художествен смисъл.