„Елемента Нова за македоно-българската история“ - изследване с автор Георги Сотиров.

Името, с което македоно-българите наричали себе си около третото хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че те са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой.

Наред с гореспоменатите указания, съществува и документ от 551 г., който доказва, че населението на славянските земи е имало свое писмо преди времето на Кирил и Методий. Този документ представлява сметка за извършена продажба, написана на латински в град Равена, но също така съдържа няколко реда, написани на различен език с особена азбука. Преди да се обсъди този документ, трябва да се стеснят границите на въпроса: Гетите, чиито език е научил Овид, са били траки. Били ли са също и славяни?