Светлопис

Надали ще остане загадка как, преди да ни дръпне нощта, по мустаци, яки и забрадки лаконичният скреж нацъфтя.

Но догдето човек се досети, че това е природен закон, всяко нещо - издишано - свети, светят възглас, признание, стон.

И макар с яснота краткотрайна, във прашеца внезапен и прост светят наште прошепнати тайни, свети нечий прошепнат въпрос.

Даже аз, мълчалив и скептичен, се прибирам от скреж осветен. Сякаш някое тънко момиче е въздъхнало слабо след мен...