Социалната поезия на Иван Вазов е преди всичко образ и характеристика на обществото, на неговата способност и готовност да изпълнява задачите, които историята и актуалното време му поставя

Обществото преминава в различни състояния. Различно е и състоянието на хората в него, поради което те по различен начин се отнасят към длъжността си да бъдат част от обществения организъм и да работят за неговото здраве. Но преди да заработят за здравето му, те трябва да го установят и преценят степента, на която е; да проучат причините, поради което то е нарушено и дали има възможности да бъде закрепено и продължено. Тези причини според Иван Вазов са винаги нравствени, свързани с морала и отношението на отделната личност към света и човека. От този морал зависи абсолютно всичко. Поетът негодува, защото общественият живот е лишен от нравственост, идеалите са поругани, всичко е подчинено на егоизма и алчността на богатите.

Панко Анчев