Награда от 50 паунда на година до края на живота му се предлага на всеки, който се съгласи да живее седем години под земята, без да вижда човешко лице...

В края на 18. век обикновеният селянин Джон Уорлоу е затворен в подземието на скучаещия аристократ самотник Хърбърт Поуис. Участието му в експеримента за целите на науката е напълно доброволно. Уорлоу разполага с всичко необходимо, но в условията на социална изолация се оказва трудно да оцелееш. Дори да си добре нахранен и да имаш достъп до цялото културно наследство на човечеството, цената на самотата е непоносимо висока. А когато се намесват мъжкото его и първичните страсти, животът и на затворника, и на похитителя ще бъде необратимо разрушен.

Книгата на Аликс Нейтън се движи по границата между саркастичното и трагичното, не се свени да се разрови и в низините на оскотяването. Читателят непрекъснато ще се чуди дали да прихне, да се разплаче, или да запищи от ужас. Изключително четиво за почитателите на английския мрачен хумор и чудесно предупреждение насред сполетялата ни пандемия.