Бързото разпространение на технологиите в последното десетилетие на XX в. е променило не само начина на мислене на децата и студентите, но и обработването на информацията. Процесите на промяна в начина на възприемане на околния свят са забележими в проблемите, породени от съприкосновението между новите дигитални поколения и старомодния метод на обучение. С други думи, децата, които се пораснали в дигитален, богат на медия свят, имат нужда от медийно богата среда за обучение, за да може да се задържи вниманието им.

В изследването „Ефекти от навлизането на нови технологии в музеите“ се предлага модел за въвеждане на иновации в историческите музеи, като се оцени потенциалът на новите технологии и се даде отговор на въпроса: защо и в какви контексти те биха намерили приложение за допълване на музейното преживяване? Съвременните технологии, в частност – разширената реалност, пресъздадена чрез мобилни комуникационни устройства, не са само средство за предоставяне на информация, а са и предпоставка за изграждане на съвсем различна стратегия. Възможно е разглеждането на технологията като средство за комуникация между отделни устройства, и в този смисъл – и между посетители, както и за средство за създаване на аудио, видео и графични материали не само от музея, но и от хора, съпричастни с мисията му.