Издателство „Захарий Стоянов” представя стихосбирката „Едни и същи думи” на писателя Никола Инджов, с която отбелязва 80-годишнина на писателя. 

„На остров Кондау в Индокитай разговарях с човек, осъден на тригодишна смърт, но спасен с ония събития, които тресяха света през шейсетте години. Такава присъда се изпълнява от палач и лекар. В първия ден на първата година при осъдения идва палачът и му отсича първото прешленче на палеца на единия крак. След него лекарят, спира кръвотечението, лекува раната. Когато раната зарасне, палачът идва пак и отсича второто прешленче. Пак лекарят. Нататък същият палач, същият лекар, в същата последователност. До таза. Пръстите на ръцете. Ръцете до китките. До лактите. До раменете. Човекът не умира, защото лекарят следва палача. Човекът зараства рана по рана. Диша, гледа, говори... Изчислено е, че в последния ден на третата година палачът идва сам. Отрязва езика на осъдения. Никакъв лекар не може да спре кръвоизлива през езика.
И човекът най-после умира. Всеки един е осъден на такава смърт, ако му отнемат езика, словото, възможността да говори. Съзнаваме ли ние, че палачът върви по света и един ден ще дойде без лекар?”

Никола Инджов

♦  ♦  ♦

Никола Инджов е роден на 30 септември 1935 г. в Бургас. Завършав Икономически техникум и ВИНС - Варна. Учи испански в Хаванския университет. През 1959 г. излиза първата му самостоятелна стихосбирка „Предчувствие”. Има активна журналистическа дейност на страниците на редица вестници и списания. Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели, председател на литературна академия „Южна пролет”. Участвал е в множество международни писателски симпозиуми, срещи и конгреси. Носител е на литературни награди, сред които Националната Ботевска награда за поезия и публицистика (2001), Орден „Кирил и Методий” с огърлие (2006) и Национална награда „Никола Фурнаджиев” за цялостно творчество. Освен стихове пише проза, есета и публицистика. Превежда поезия от испански, португалски, руски и сръбски език