Ерудираният читател познава мита за изпадналия в немилост цар Едип, който си избожда очите, след като научава, че поради незнание е убил баща си, цар Лай, и се е оженил за майка си, царица Йокаста. Когато с ужас открива истината, Едип решава да напусне Тива, последван от дъщеря си Антигона, която споделя неговото скиталчество.

В „Едип по пътя“, един изключително поетичен роман, определен от критиката като шедьовър и преведен на множество езици, Анри Бошо ни разказва липсващата глава от историята на Едип, нареждайки се до мислители като Софокъл, Фройд и Кокто, увековечили този основополагащ мит. Новаторството на Бошо се изразява в избора на жанра – приключенски роман, инициационен роман и дори road movie, чиято фабула е ситуирана в Античността. Тук Едип вече не е вдъхновителят на цяла една наука, психоанализата, а самият той е подложен на психоанализа напряко на своето вътрешно пътешествие. В него той се сблъсква с мрака, който носи в себе си, докато стигне до себепознанието с помощта на скитането и на изкуството. „Едип по пътя“ е именно разказът за този процес на себеоткриване, проникновена притча за самотния човек и неговата съдба.