– Желаеш да разкажеш истината? А нима ти, Евсевий, познаваш истината? Нима аз познавам истината? Кой може да се похвали, че познава истината?

...той стана като Спасителя, който като житно зърно се умножи от самия себе си и с Божието благословение отгледа житни класове и с плодовете си изпълни цялата земя.

– Четири книги от Евсевий Памфил, епископ Кесарийски, за живота на блажения Август Константин

От дълго време, считайки, че свободата на религията не трябва да бъде отричана, а по-скоро да бъде предоставена възможността на разума и волята на всеки да приема според предпочитанията си божествените дела, ние бяхме поканили християните да съхранят вярата на своята общност според тяхното учение и религия. Но твърде възможно е някои християни да са били след това възпрепятствани да практикуват своето вероизповедание.

Ето защо, когато аз, Константин Август, и аз, Лициний Август, по щастливо предзнаменование дойдохме в Медиоланум и когато там обсъждахме това, което касаеше изгодата и общественото добруване, сред нещата, които ни изглеждаха, че ще бъдат от полза за всички в много отношения, решихме първом и преди всичко да заповядаме щото уважението и честта на Божеството да бъдат осигурени и да дадем на християните свободна и неограничена възможност да изпълняват своя култ...

– Медиолански едикт

Светия ли е бил император Константин, или чудовище?

Превръщането на юдейската християнска ерес в държавна религия, извършено от Константин, е всъщност брак по сметка между Църквата и Държавата. Той е управлявал и Империята, и християнската Църква, владеел е телата, и душите на хората... На империята е била необходима религия, която обещава безсмъртие и рай за вярващите хора. Така християните лесно са били управлявани от един император, една империя, един бог и една религия.