Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми:

Със свободата си. Да Е и да пише:

не се вплитам 
в навалицата.

Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до… До когото трябва.

До нас. До себе си.

Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е).

Разбиране, несуетност, кураж.

Ми бодливи

думите отвързани,

сянката ми

непревита.  

Браво Светла!

                                                                               Екатерина Йосифова