На 25 май 1977 г. един – притиснат от проблеми, прехвърлил бюджета си – независим научнофантастичен филм бил показан в няколко кина. Сценарист и режисьор на творбата, получила първоначално името „Междузвездните войни“, бил малко известният кинаджия Джордж Лукас. Не след дълго пред кината се появили опашки и рекордите за приходи от билети започнали да падат. Филмът, който бил създаден и предлаган на пазара по невиждан досега начин, станал любим на зрителите и пожънал огромни успехи. 

Правилата на играта в киното били повлияни и от поредицата за Индиана Джоунс. Чрез нея Лукас променил изцяло света на специалните ефекти и звученето на филмите. Неговата иновативност и амбициозност изстреляли „Пиксар“ и „Лукасфилм“ нагоре.  

В книгата колегите и конкурентите на Лукас представят интересни моменти от  неговия живот. Кариерата му е стимулирана от иноватори, като Стивън Спилбърг и Франсис Форд Копола,  от актьори, като Харисън Форд, и от технологиите за правене на кино, които му позволявали да извършва корекции във филмите дълги години след премиерите им. 

Сега, чрез автора на бестселъри Брайън Джей Джоунс, най-сетне имаме възможността да се запознаем с живота на човека, който създаде Люк Скайуокър, Хан Соло и Индиана Джоунс. Героите и историите на Лукас са незабравими, а влиянието му – огромно.   

(откъс)

Извън контрол 
март 1976 г.

Р2-Д2 отказа да работи. 

Проблемът не бе в ината на робота – черта, с която той спечели симпатиите на милиони фенове на „Междузвездни войни“. В началото на първия снимачен ден – 22 март 1976 г. – в тунизийската пустиня Р2-Д2 просто нямаше как да заработи. Батериите му вече бяха изтощени. 

Не само малкият робот имаше проблеми. Част от другите роботи, които се управляваха дистанционно от стоящи извън снимачната площадка членове на екипа, също не бяха в ред. Някои падаха, други изобщо не помръдваха, трети се щураха като гламави из пясъка или се блъскаха един в друг, защото сигналите им се влияеха от арабските радиопредавания. „Роботите направо се смахнаха, блъскаха се един в друг, падаха, чупеха се“ – казва Марк Хамил, двайсет и четири годишният актьор, изпълняващ ролята на Люк Скайуокър. „Отне ни часове да ги оправим.“ 

Режисьорът – мрачен, брадат, трийсет и една годишен калифорниец на име Джордж Лукас, просто изчакваше. Когато някой робот заработеше нормално, дори за момент, той включваше камерите и заснемаше колкото се може повече материал с него. Понякога заповядваше неработещите роботи да бъдат дърпани с невидима корда, докато кордата не се скъса или роботът не се прекатури. Лукас бездруго смяташе да оправи всичко в студиото. Предпочиташе да работи там, а не да кисне насред пустинята, присвил очи зад камерата. 

Това бе едва първият от общо осемдесет и четирите дълги мъчителни дни на заснемането на „Междузвездни войни“ – с двайсет дена закъснение. А снимките бяха трагедия почти от самото начало. „Много се бях депресирал от цялата тази работа“ – казва Лукас. 

Нещастието му се дърлжеше отчасти на чувството, че вече е загубил контрол над собствения си филм. Той хвърли вината върху свидливите шефове на „Туентиът Сенчъри Фокс“, които следяха всяка негова стъпка и не му осигуряваха нужните пари, за да се сложи всичко в ред. Костюмарите от „Фокс“ обаче бяха настроени скептично. Според тях научната фантастика бе отмиращ жанр и нужните реквизити, костюми и специални ефекти бяха твърде скъпи, а Лукас можеше да се оправя с оскъден бюджет и да отстранява проблемите с роботите в течение на снимките.

„Типично за „Фокс“ е да дава пари чак когато стане твърде късно – гневи се Лукас. – Всеки ден ние губим поне час заради роботите, а нямаше да стане така, ако разполагахме с шест седмици да ги довършим и тестваме преди началото на снимките.“