В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието.

Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно време). Интуицията им да променят естествената последователност на Космоса е възпроизвела циклично повтаряща се история, пораждаща смисъла и движението.