МОК Година ХXI, 1941 г.

„Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Думата забременяване означава: да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божи да влезе в човека, та човешкият живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човека, той е странник, той е като един чужденец на Земята; той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав обяд.

Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева на Слънцето, за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството, да тури светлина в умовете, за да престане човешкият егоизъм и всички хора да заживеят в Любовта, а не както досега са живели – във война.

Човек, докато е бездетен, не може да върши волята Божия. Любовта дава условия на външния живот, а Духът, който ще се всели в душата, той е онова, възвишеното, което човек постоянно предусеща – той е онова, което Бог ще му даде….

Докато не дойде Любовта и докато не дойде Духът да се всели, не може да има постижения. Трябва да станат тия посещения, за да се преобрази светът. Посещението на Духа е реализиране на това, което Любовта носи. Нали по-рано идва Любовта и после идва детето?“

Петър Дънов