Понякога разумът от „Любомъдрие на историята“ изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовно общуване с тях.

Най-напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем духовно в други епохи и да проникнемв душите на онези, благодарение на които съществуваме „тук и сега“. Понякога съзираме ръка протегната внезапно от миналото и трябва веднага да я поемем, за да схванем какви са били тези, които са имали щастието или нещастието да се родят и живеят преди нас.