Душата е невъобразимо фин и сложен механизъм – в нея винаги нещо може да се обърка. В стремежа си да избяга от страданието една душа е в състояние да отиде твърде далеч, прекрачвайки отвъд границата на нормалността.

А дали не е възможно в някои случаи грешката ѝ да се окаже вярна?
Кой и по какви причини има основание да претендира, че знае докъде стига здравословната адаптация към болката и откъде започва умопомрачението?

Казват, че монетата имала две страни. Тези разкази ще ви плъзнат по третата – една мимолетна разходка на ръба между здравия разум и лудостта.