Това е сборник с истории, сладостни като зрели плодове, изпълнени със скрито отчаяние, лудории и безчинства. Разкази, в които прелита чайка, описва самотен кръг в небето и остава в съзнанието на читателя. Защото четенето е реене и преоткриване на светлописа.

А героите? Героите в „Другата Елена” са „ангели, пратени в ада да пекат кюфтета”. И човеци като всички нас.

Ина Иванова

Тази Елена. Пътьом е минала през времето, през всички времена – и във всяко от тях е останал по един зелен смокинов лист.

Тази Елена лети напред, а ти, Читателю, я следваш задъхан – от смях ли, от плач ли, кой знае. И тъкмо си решил, че най-сетне сте стигнали до накрайсветовното село – ей го на, вижда се, тази Елена спира, обръща се, поглежда те в очите и протяга ръце за прегръдка. Стоиш като вкопан и не вярваш на очите си – паднал е и последният смокинов лист…

И докато се взираш невярващо в голата ѝ душа, изведнъж разбираш – това е Другата Елена.

Иван Вакрилов