Човекът, който е построил чешма за всички, сваля времето от безкрайността до своя живот и ограничава пространството до местоположението на своето творение. Говорим прочее за висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: за стремежа на човека да се идентифицира в околната обстановка, да се идентифицира във времето и пространството. И понеже времето не спира, а пространството е необозримо, разбираме, че инстинктите на човека - биологични и истерични, указват всъщност стремеж да слееш времето и пространството в себе си, себе си да направиш измерение на времето и на пространството.
Моментът, в който един човек, едно население, едно общество излизат от небитието, от предисторията и влизат в битието, в историята, се характеризира с поява и развитие на календара. Календарът е първото онова, което те отразява и отразява във времето и пространството, което първо и категорично те идентифицира в околната обстановка - безкрайна по време и пространство: да направиш себе си измерение, да слееш безкрайността със себе си и чрез това да я направиш поносима за духа си, осезаема за възприятията ти, надеждна за постигане и преодоляване - днес, утре, някога.