Милка Стоянова е един от най-нежните поетически гласове не само в Бургас, но и в България. Стиховете ѝ навяват лека меланхолия, едно усещане за носталгия и печал, които обаче не натъжават, а по-скоро ни карат да се усмихваме със споменно чувство, с емоция за памет. Една поезия, в която меланхолията не е физика, а метафизика. Поетична метафизика…

Митко Новков

Моето усещане е за предизвикване на читателя. Той, чрез своето въображение, чувствителност и поетическа култура трябва да разгадава и по своему да „дописва“ стихотворението. То е отворено за прочити. Но и завършено – затворено – като чувствено приключение и послание.

Вещният свят присъства, но дълбоко преобразен, като неделима част от човешката неповторимост.

Проф. Сава Василев