Нещо странно се случва всеки път, когато Алекс се притесни: появява се една смешна лама! И колкото повече се тревожи Алекс, толкова по-голяма става ламата!

Тази забавна римувана история носи важно послание: че споделянето ни помага да победим притесненията си.

„Не знам какво се случваше на Алекс във главата, ала умът му бе по-бърз от светлината. (...) При всяко притеснение, от всяка малка драма, умът му произвеждаше огромна жива лама!“

Рейчъл Морисроу е нов автентичен глас в света на картинните книги в рими. Тя работи с водещи илюстратори, които вдъхват живот на забавните ѝ идеи.

Ела Окстад обича да рисува призраци, вампири, хора, котки и всякакви други създания. Тя живее в Норвегия. Работи с издателства и агенции в Норвегия, Великобритания и САЩ. Когато не е в офиса си, за да създава сладки, страшни или особени създания за книгите си, се наслаждава на времето си със съпруга си, трите им момчета и котката им.

Мария Донева е родена в Стара Загора. Учила е българска филология в Софийския университет и после е живяла още няколко години в столицата. Работила е като книжар, преподавател по български език и литература, в старозагорска телевизия, в литературно списание и какво ли още не.

Мария живее в Стара Загора, драматург е на ДТ „Гео Милев“. Води младежки литературен клуб „Без заглавие“, а в психодиспансера в града поставя пиеса с пациентите. Автор е на 13 книги със стихотворения, пише текстове за песни, а сред любимите ѝ проекти е „Джазът пее на български“. В блога си Мария Донева споделя: „Имаме също и „Драма с лама“. Тя пък е книга – помощник в разрешаването на проблеми като прекалената стеснителност, нерешителност и тревожност, и то не само у децата. Нейният герой Алекс е умно детенце, но толкова много се притеснява за какво ли не, че умът му от напрежение произвежда една розова лама, която го следва навсякъде и не иска да изчезне. Накрая една добра учителка обяснява на детето, че от време на време всеки се чувства по този начин и в това няма нищо страшно. Няма смисъл да бягаш от тревогите си, нито да ги игнорираш, нито да се опитваш да ги залепиш с лепило за пейката или да ги изпратиш някъде далече в колет. Това, което наистина помага, е споделянето. Добре де, нещо такова, но в хубав и забавен римуван текст и сладки картинки.“