Лиричната книга „Дръвче“ избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със „Сянка на река“ до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник „Pagine/Stranici“ през 2017 г.

Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров, Александър Геров и Кирил Топалов. Корицата и графичното оформление са дело на художника Любомир Михайлов.

Румен Иванчев е български писател и журналист. Роден на 16 юни 1948 г. в София. Завършил е Висшето техническо училище. Бил е главен редактор на в. „Технически авангард“. Работил е в сп. „Наука и техника за младежта“, в. „Септемрийче”, основател и главен редактор е на първото българско списание за научна фантастика „ФЕП“ (1987–1990). Член е на СБЖ. Автор е на книги с поезия, сатира и на книгите за деца: „Защо?“, 1986, „Петле на покрива“, 1987, „Перко и Петьо рисуват“, 1989, и „Девет хремави планети“, 2014. 

Първата му стихосбирка „Сянка на река“, 1983, е наградена в конкурса „Южна пролет“ в Хасково. Носител е и на наградата „Фарабулина“, 1993, на Карнавала във Виареджо, Италия. Превеждан е на руски, италиански и английски. 

От 1990 г. живее и работи в Рим.‌