Разказите в сборника „Дом за непотребни бащи“ интерпретират различни житейски ситуации, в които прозират и радостта, и тъгата на живота. Разгърнатият свят на съвременния българин, в който понякога физиката е пречупена, но духът остава жив. Какво се случва с любовта, не намерила никога своя адресат, а ненаписаният живот се разпада с гръм? Нито продължава трагически, а стоически следва нишката на предначертаното. Винаги пред човека се изпречва онова, което би могло да бъде. Онова, което никога не му е позволено да има. Трябва ли задължителна неизбежна корекция на пътя, или примиряване с мястото в живота? Все така светът е безкомпромисно прозаичен. Животът често е низ от провали и всеки проблем трябва да се посреща като изпитващо преживяване.