Индийският цар Ашока (управлявал от 273 до 232 г. пр.н.е.) убил 500 наложници, екзекутирал 500 придворни и ликвидирал безброй врагове. Разговор с будистки монах го довел до покаяние и рязко променил живота му. Той приел будизма, който разпространил в цялото си царство. Дейността на Ашока била уникална – всички пари от държавната хазна били изразходвани за благосъстоянието на хората, развивали се земеделието, търговията и занаятите, създадена била система за безплатна медицинска помощ, строели се учебни заведения.

Хърбърт Уелс казва за него: „В историята на човечеството е имало хиляди царе и императори, които са се наричали „Мое Величество“... Те блестели за кратко и бързо изчезвали. Но името на Ашока блести и днес и сиянието му е като ярка звезда“.

В книгата на Джеймс Пъркинс е направен опит за реконструиране на всички тези събития в художествена форма.