„Дневникът на един беглец“ представлява разтърсващ личен разказ на Сесил Тормай за болшевишката революция в Унгария. Писателка, интелектуалка, известна с патриотичните си възгледи и обществената си дейност, Тормай е издирвана в цялата страна от агентите на Унгарската съветска република. Разчитайки единствено на помощта на приятели и добрината на непознати, тя се придвижва дегизирана и под фалшиво име между различните места, където се укрива.

Тормай описва не само отчаянието на обезправените унгарци и терора на комунистическите силоваци, но и тихата решителност на силно набожните ѝ сънародници да преживеят този кошмар, вярвайки в силите на своя народ. Личният ѝ коментар за политическата и социалната ситуация в комунистическа Унгария е плавно вплетен в разтърсващите преживявания в състояние на постоянен страх. Тя води този дневник като предупреждение към бъдещите поколения за това до какво могат да доведат фанатичната отдаденост на утопични идеи и насилственото налагане на един нов социален ред, който силно контрастира на традиционните обществени разбирания и ценностна система.

Сесил Тормай е унгарска писателка, преводач и общественик. Тя е родена на 8 октомври 1875 г. в Будапеща. Предците ѝ са с германски корени. Пише романи, новели и сборници с разкази. Най-известните от тях са „Старата къща“ и „Дневникът на един беглец“.

През 1919 г. тя основава Националното сдружение на унгарските жени - женска, консервативно-християнска организация, в която през 30-те години членуват един милион унгарки. Тормай е председател на сружението до смъртта си през 1937 г. През 1935 г. единодушно е избрана за член на Международната комисия за интелектуално сътрудничество към Обществото на народите, предшественик на ЮНЕСКО. На това място тя наследява починалата Мария Кюри.