Дневникът на Стефан Стамболов, който той си води в периода 1886 – 1887 г., e истинска историческа находка. Това четиво е интригуващо и непосредствено – бързи, делови записки, изобилстващи с всякакви съкращения, условни имена, цитирани телеграми и дори неправилно употребени думи. Всичко това е писано през кратките вечери на отмора и през малкото свободни от държавните тегоби почивни дни.

Днес, както преди 120 години, Стефан Стамболов има две лица – за едни той е истински водач на нацията и политик, защитаващ българските интереси, а за други – егоцентрик, държал властта чрез терор. Личната оценка на мнозина от нас обаче е основана на десетките биографии и мемоари на съвременници, част от които далеч не разкриват истинската същност на бележития революционер и държавник – такава, каквато можем да я опознаем единствено в неговия личен дневник.