„Солунският чудотворец“ е първата книга от четирилогията „Асеновци“ на Фани Попова-Мутафова. Поредицата исторически романи е посветена на династията на Асеневци (царете Иван-Асен І, Петър и Калоян).

Годината е 1197-ма. Малкият Йоаница – така го наричали, става най-неочаквано дори и за себе си, български цар. Дали му прякора Калоян, което означава хубавият, красивият Йоан. Калоян е безкомпромисен, властен, с величествена осанка и плашещ поглед. Неговите задачи са две: да бъдат убедени другите държави да признаят България за законна и независима държава, която никой няма право да напада; и да бъдат включени в границите ѝ всички български земи.

Документирано е зараждането на българските имперски амбиции, осъзнаването, че след разпада на Византийската империя България остава най-могъщата православна държава в политическо и военно отношение, а и в духовно-културен аспект. От папата Калоян получава скиптър и жезъл - символи, с които е признат за български владетел. Остава му да изпълни втората задача - да обедини всички български земи в една граница. В навечерието на победата обаче той умира от предателска ръка.

Битки – победа, жени – предателство, далновидност – слава! Великолепно написаното повествование категорично отстоява, че чрез малките детайли и каскадата от напрегнати обрати историята умее да диктува драматичния пулс у читателя, независимо от неговата възраст, житейски опит и предварителни нагласи.

В изданието е включена статия на проф. Петър Величков, в която споделя спомени от срещите си с авторката.

Фани Попова-Мутафова (1902–1977) е родена в Севлиево. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната печатана писателка в България преди социализма и призната за най-добрата авторка на книги с женска тематика и на исторически романи.

Преиздаването на автентичните текстове на четирилогията „Асеновци“ е не само поклон пред паметта на авторката. Той е подарък за онези, които смятат, че творецът е свободен да пише така, както му повеляват честта и достойнството.