Също както и в книгите си за големи, в „Децата на кактуса“ Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга.

„Децата на кактуса“ с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по-фина настройка на рецепторите.

♦ ♦ ♦

Велизар Николов е роден на 8 май 1949 г. в Ловеч. Завършва гимназия в София. Следва българска филология в Софийския университет. Работи във в. "Тишина", в София-прес и в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши. Пише стихове за възрастни: „Непрежалимо“ (1995), „Колона“ (1997) и за деца: „Свирки от кайсия“ (1976), „Разсеян ден“ (1979), „Братя квадрати“ (1994).