Да напишеш книга за родителството, е най-сигурният начин да станеш смешен в очите на собственото си дете. Още повече когато си родител на ученик, на ученик в България. Дори да си мислиш, че успяваш да видиш детето зад чина, да се поставиш на негово място, да признаеш достойнството му сред всички нормативи и препоръчителни списъци. Да се вслушваш в чувството, с което говори за училището, и да вярваш, че то е по-сигурен белег за успех от оценките. Защото родителските теории се менят, а и невинаги се спазват. И все пак, когато някой ден дъщеря ни поиска да обори написаното в тази книга, надяваме се да бъде достатъчно добре образована, за да го направи бляскаво и безкомпромисно.